Според Статистическия институт на Турция средните наеми, които започнаха да растат в цялата страна през декември, когато лирата достигна рекордно ниско ниво, са се повишили с 19,7% на годишна база през март 2022 г. Данните от платформите за недвижими имоти „EmlakJet“ и „Sahibinden“, анализирани от университета „Bahcesehir“, показват, че наемите почти са се удвоили през този период. Реалността обаче е още по-сурова. По информация на „Reuters“, не са редки случаите, в които наемодатели притискат наемателите си да се изнесат под различен претекст, но истинските причини са финансови. На места, където до януари 2022 г. рентата е била около 2500 лири на месец, сега е между 7000 и 8 000 лира. Много хора са били принудени да напуснат обитаваните имоти в Турция, въпреки закона, който забранява да бъдат гонени или да им бъдат повишавани наемите с повече от 12-месечната средна инфлация на потребителските цени (CPI), която миналия месец е достигнала най-високия си връх от 20 години насам - 61%.
 
Главният изпълнителен директор на „EmlakJet“, е коментирал, че някои собственици на жилища използват печалбите от наеми като средство за възстановяване на загубите от валутни курсове. Турската лира е потънала с около 10% спрямо долара от началото на годината до средата на март, след като падна с 44% през 2021 г. Много икономисти откриват причината в поредицата от намаления на лихвените проценти, създадени миналата година от президента Реджеб Тайип Ердоган, които, според тях, са изкривили цените навсякъде и няма да е изненадващо, ако недвижимите имоти продължат да поскъпват. Депутати също са предупредили за "жилищен хаос". Официални данни сочат, че средните месечни наеми на недвижими имоти в Турция са се увеличили с 95,5% до 3 746 лири от началото на годината до март и със 133% до 6 116 лири в Истанбул - значително над минималната работна заплата от 4 250 лири.
 
Правителството казва, че инфлацията ще се охлади с нарастването на износа и намаляването на глобалните цени на енергията. Но секторът на имотите не изглежда да има такова бъдеще. Като допълнение към кризата, намаляващата строителна дейност, дължаща се отчасти на COVID-19, означава, че само 500 000 нови жилища са излизали на пазара годишно през последните три години, в сравнение с годишното търсене за 1 милион, коментират експерти. Според тях, компаниите не искат да изграждат нови проекти, отчасти поради скъпите вносни суровини, и дори предлагането да се увеличи, вероятно, ще отнеме до четири години, за да се облекчи напрежението на жилищния пазар. Задържаното търсене по време на пандемията допълнително притиска наемателите.